На 6 август миналата година оцелелите от атомна бомба проведоха годишната си възпоменателна церемония с пускане на фенери в Мемориалния парк на мира в Хирошима в Япония. Два месеца по-късно тяхната група Nihon Hidankyo, спечели Нобеловата награда за мир за десетилетия на кампания срещу ядрените оръжия.
Петнадесет години по-рано, в село Чуншан в китайската източна провинция Джъдзян, Уанг Джинти поема последния си дъх.
Уанг почина в почти пълна неизвестност, без да получи извинение или обезщетение за страданието, което претърпя – не от атомните бомбардировки, а от японската биологична война, която унищожи селото му и съсипа живота на стотици хиляди други.
„Япония беше първата страна, претърпяла ядрена атака, докато Китай беше първата, която изпита широкомащабна биологична война“, според китайския журналист Нан Сянгхонг, който е прекарал 23 години в документиране на тази забравена война във войната.
Нан каза, че докато глобалното осъзнаване на ядрените заплахи е всеобщо, коварството на биологичните оръжия често се пренебрегва. Новата й книга, Безкрайната микробна войнаразглежда как подобни оръжия унищожават животи чрез неконтролируема, невидима зараза.
Хората присъстват на церемония с пускане на фенери в Мемориалния парк на мира в Хирошима в Япония. Снимка: Getty Images Както отбелязват Китай и Япония 80 години от края на Втората световна войнанаблюдатели предупредиха, че историята на японската биологична война, макар и все още актуална, остава заровена под запечатани архиви, с непризнати жертви и продължаващи опасности за околната среда.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
