ПЕКИН – Една проста заявка към сателит за дистанционно наблюдение дава разбираемо резюме като „леко изсъхнало житно поле, нуждаещо се от напояване“, генерирано чрез напълно автономен анализ в космоса, което предлага ясен поглед върху силата на китайската AI система в орбита.
Докато изкуственият интелект подхранва ненаситния апетит за изчислителна мощност, в технологичната надпревара се появява ново поле, тъй като интелигентните изчислителни способности се изтласкват в космоса. В началото на ноември ракетата на SpaceX обиколи спътника Starcloud-1, монтиран с графични процесори на Nvidia, поставяйки космическите компютри в светлината на прожекторите.
Китайските технологични фирми се включиха в надпреварата рано, залагайки, че последната граница може да преодолее свързаните със Земята ограничения на енергия, пространство и охлаждане, които все повече ограничават растежа на ИИ.
Последният, който се присъедини към състезанието, е Zhongke Tiansuan (Comospace), основан през 2024 г. Той вече е регистрирал над 1000 дни работа в орбита със своя космически компютър Aurora 1000 на борда на сателит Jilin-1, а неговото следващо поколение Aurora 5000, включващо домашно произведен високопроизводителен GPU, е настроено за изпитания в орбита през следващата година. Те прокарват проект за изграждане на „космически суперкомпютър“ в ниска околоземна орбита.
За китайските технологични предприемачи базираните в космоса изчисления предлагат ясно предимство, тъй като наземният AI удря захранването, данните и тесните места на земята.
„Орбиталното крайно изчисление премества AI директно към източника на данни, филтрирайки петабайти ежедневни сателитни изображения и трафик, преди тясната връзка надолу да се задуши“, каза Лиу Яоци, главен изпълнителен директор на Zhongke Tiansuan, пред Xinhua.
Предимствата също включват глобалния обхват на съзвездия с ниска орбита и слънчева светлина, която захранва изчислителните съоръжения почти безплатно, добави Лиу.
ПО-ШИРОКИ ПЛАНОВЕ
Мисията на Tiansuan за космически изчисления отразява амбициозния план на страната.
Миналата седмица общинските власти в Пекин разкриха план за изграждане на масивен централизиран космически център за данни в орбита зазоряване-здрач на 700 до 800 километра над Земята. Проектът, ръководен от консорциум за иновации, е насочен към система с мощност над един гигават.
Първият технологичен демо сателит, Chenguang-1, е планиран за излитане в края на 2025 г. или началото на 2026 г. Изчислителната мощност на експерименталния сателит е приблизително еквивалентна на един наземен сървър.
„Мащабът му е скромен, но ние правим тази първа малка стъпка“, каза Джан Шанконг, президент на Пекинския астро-бъдещ институт за космически технологии (BAIST), който ръководи проекта.
Очаква се внедряването да стане на три вълни, като кулминацията ще бъде до 2035 г. в орбитален център за данни с мегаватов мащаб, чийто изчислителен капацитет се очаква да надмине този на целия наземен флот на Китай, според BAIST.
В източен Китай, базираната в Ханджоу Zhejiang Laboratory вече е поставила 12-сателитна мини изчислителна констелация, наречена „Three-Body“, носеща космически AI модел с 8 милиарда параметри. Два от сателитите носеха рентгенови поляриметри, които обединяват бордовата им изчислителна мощност, за да уловят мимолетни гама-лъчи в реално време.
След като планираните повече от 1000 сателита са в орбита, съзвездието ще изпълни 100 квинтилиона операции в секунда, според лабораторията.
„С изчислително съзвездие част от данните могат да бъдат обработени в космоса и доставени направо на потребителите“, каза Ли Чао от лабораторията Zhejiang.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТИЯ
За да обедини разпръснатите си орбитални компютри, Китай вече тества междусателитни лазерни връзки, които доставят високоскоростно, стабилно бърборене с ниска латентност. Базираната в Пекин стартираща компания Laser Starcom е сред фирмите, изработващи авангардни терминали.
На своите два сателита Guangchuan-01/02, изстреляни от ракета Zhuque-2 миналия ноември, компанията затвори 400 Gbps лазерна връзка в ниска околоземна орбита.
„Лазерните връзки са основата, която прекъсва комуникационните затруднения и позволява на базираните в космоса компютри да летят“, каза У Шаоджун, основател на Laser Starcom.
Предизвикателствата на космическите компютри също включват поддържане на стабилна работа в екстремни среди с висока радиация, както и разсейване на топлината от компоненти във вакуума на космоса, където няма въздушна конвекция, според Лиу от Zhongke Tiansuan.
Екипът на Tiansuan успя да се справи с повреди, предизвикани от радиация, като изчислителни грешки и системни сривове в чипове от промишлен клас, чрез прилагане на излишни дизайни, коригиране на грешки и протоколи за възстановяване. Те също така експериментират с охлаждане с флуидна верига в орбита за пренос на топлина от чипове с висок топлинен поток.
Според Лиу пътната карта за космически компютри започва с интелигентно дистанционно наблюдение за преодоляване на пречките в данните и честотната лента. След това се преминава към интелигентни комуникации, подсилени от големи сателитни мрежи, за увеличаване на капацитета и намаляване на забавянето.
Еволюцията кулминира в AI в орбита, осигуряващ изчислителна поддръжка в реално време за наземни услуги, като възприятие за автономно шофиране, управление на трафика на дронове, трансгранично логистично планиране и помощ за морска навигация, каза Лиу.
Според неговата визия бъдещото управление на рибарството може да включва приложение „Fish Finder“. Този инструмент ще интегрира сателитни изображения в реално време, данни за околната среда, AIS сигнали и обработка на AI в орбита, за да насочва риболовните кораби директно към „където се намират най-големите училища“.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
