Окончателно имаме 7.18% ръст на вноса от Китай. За разлика от износа, където имаме колосален спад от 29.69%, при вноса в България Китай явно се е справил доста добре. През 2024 година имаме внос от Китай на стойност 2 787 592 043 щатски долара. За 2023 година той е бил 2 600 963 640 долара.
Интересни са данните за броя внесени продукти от Китай.
През 2024 година те вече са 3 707 артикула, което е със 101 броя повече. Отрицателното ни салдо за 2024 година е 1 222 098 817 щатски долара.
Ако имаше правителство, а не „вредителство“, това нямаше да бъде допуснато. За съжаление, текущото „вредителство“ се извършва от същите тези, които бяха там и преди „Промяната“.
Отрицателното търговско салдо и увеличаването на вноса могат да имат различни икономически последици, които зависят от икономическите услови, но винаги резултата е следниат:
1. Влияние върху платежния баланс
- Отрицателно търговско салдо: Означава, че стойността на вноса надвишава стойността на износа, което води до дефицит в текущата сметка. Това може да намали валутните резерви на страната и да отслаби националната валута.
- Риск за зависимост от чуждестранно финансиране: За да се компенсира дефицитът, страната може да се наложи да взема заеми или да привлича чуждестранни инвестиции, което увеличава външния дълг.
2. Въздействие върху вътрешната икономика
- Конкуренция за местните производители: Увеличеният внос може да създаде конкуренция за местните компании, особено ако внесените продукти са по-евтини или с по-високо качество. Това може да доведе до:
- Закриване на местни предприятия.
- Увеличаване на безработицата.
- Стимул за потреблението: В краткосрочен план по-евтините внесени стоки могат да стимулират потреблението, но това може да доведе до зависимост от външни пазари.
3. Ефект върху валутния курс
- Обезценяване на националната валута: Увеличеното търсене на чуждестранни валути за плащане на вноса може да доведе до обезценка на националната валута. Това прави вноса по-скъп, а износът по-конкурентен, но в дългосрочен план може да увеличи инфлацията.
4. Инфлационен натиск
- Увеличение на разходите за внос: Ако вносът включва стоки от първа необходимост, като енергийни ресурси или храни, това може да доведе до увеличение на цените на вътрешния пазар.
- Зависимост от външни доставки: Високата зависимост от внос може да направи икономиката уязвима на колебания в международните цени.
5. Дългосрочни рискове
- Зависимост от чужди пазари: Продължително отрицателно търговско салдо може да затрудни усилията за развитие на вътрешното производство.
- Риск от криза: Натрупването на дефицит може да доведе до икономическа нестабилност, особено ако страната не успява да поддържа устойчиво равнище на дълга.
Възможни решения за управление на тези рискове:
- Насърчаване на износа: Чрез подобряване на конкурентоспособността на местните предприятия, инвестиции в технологии и маркетинг на чуждестранните пазари.
- Диверсификация на икономиката: Намаляване на зависимостта от определени видове внос.
- Подкрепа за местното производство: Чрез субсидии, данъчни облекчения и стимули за иновации.
- Контрол върху вноса: Чрез тарифи или квоти, но внимателно, за да не се нарушат международните търговски споразумения.
7.18% ръст на вноса от Китай
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
