Те оставят зад себе си заключените порти, наблюдението и насилието, но често се връщат у дома, носейки наранявания, травми и стигмата, че са били принудени да мамят други.
Също толкова трудно е и това, което следва: да се опитват да обяснят преживяването на хората, които ги чакат.
„Някои от тях не са в състояние да кажат на членовете на семейството си или на общността си какво се е случило“, каза правозащитникът Андрей Савченко, вицепрезидент на Международната мисия за правосъдие за въздействието на програмата в Азиатско-тихоокеанския регион.
„Така че те също са изправени пред изолация и липса на връзка с други хора около тях поради неспособността им да се свържат относно тези преживявания.“
Това мълчание отразява по-дълбок проблем, описан в скорошно Обединените нации доклад за правата на човека относно трафика и злоупотребите в онлайн измами в Югоизточна Азия: спасяването не винаги означава безопасност, признание или подкрепа. 
Бивши работници излизат от предполагаем център за измами в Сиануквил, Камбоджа, на 15 януари. Снимка: AFP
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
