Руините на град Хецанг, построени по време на династията Западна Хан (206 г. пр. н. е.-24 г. сл. н. е.) в пустинята Гоби на около 60 километра северозападно от Дунхуанг, провинция Гансу, са мястото за съхранение на житницата на проходите и Великата стена по протежение на древния Път на коприната.[Photo by Deng Zhangyu/China Daily]
Когато повечето пътешественици си помислят за Дунхуанг в северозападната китайска провинция Гансу, умовете им мигновено се насочват към спиращото дъха пещерно изкуство на пещерите Могао – обект на световното наследство на ЮНЕСКО, украсен с живи стенописи и скулптури, които нашепват истории за древен будизъм.
Като многократен посетител на тези артистични чудеса, реших да се отклоня от утъпкания път, този път в края на лятото, насочвайки се на запад към обширната пустиня Гоби, за да разкрия скритите скъпоценни камъни на историята, природата и културата, които се крият отвъд. Това не беше просто пътуване — беше възможност да се изследват историята и пейзажите на западната граница на Китай.
Пътуването започна с шофиране от Дунхуанг, където градските пътища скоро отстъпиха пред огромната, открита пустиня Гоби. Без нищо освен пясък, простиращ се до хоризонта, мащабът на пейзажа беше едновременно поразителен и смиряващ.
След два часа проходът Юмен се появи на хоризонта — реликва, която някога е служила като жизненоважен портал по Пътя на коприната. Създаден по време на династията Западна Хан (206 г. пр. н. е. – 24 г. сл. н. е.) при император У, той е един от двата основни прохода (другият е проходът Янгуан), които търговци, пътници и дипломати са използвали, за да влизат и излизат от Китай.
През цялата си история проходът Юмен е служил като военен пост, но е бил нещо повече от контролно-пропускателен пункт; това беше спасителен пояс за търговията и културния обмен между Изтока и Запада, охраняван от войници, които гарантираха безопасността на кервани, натоварени с коприна, подправки и мечти за късмет.
Днес всичко, което е останало, е правоъгълна крепост от трамбована пръст, чиито стени са изветрени от векове вятър и пясък. Изкачвайки се върху останките, бях посрещнат от панорамна гледка към пустинята Гоби — море от златни дюни, сливащи се с лазурно небе, предизвиквайки видения за кервани с дрънкащи камилски звънци и войници, които стоят на стража на границата.
като това:
харесвам Зареждане…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
