ПЕКИН – От организирането на новаторско аварийно спасяване в орбита до изстрелването на първата астероидна мисия и извършването на множество пробиви в граничната наука, космическите усилия на Китай през 2025 г. начертаха нови измерения за космически изследвания.
НЕВЕРОЯТНИ ПРОБИВИ
Операциите на космическата станция на Китай са имали продължително човешко присъствие през тази година, като се започне с изстрелването на екипажния космически кораб Shenzhou XX на 24 април, който отведе астронавтите Чен Донг, Чен Джунжуй и Уанг Джие до орбиталната станция за планирана шестмесечна мисия. След това екипажът на Shenzhou XIX приключи своята мисия и се върна на Земята с резултатите от ползотворни експерименти.
Преди планираното завръщане на Shenzhou XX на 5 ноември, беше установено, че космическият кораб е развил малки пукнатини в прозореца на прозореца за връщане на своята капсула за връщане, които най-вероятно са причинени от външен удар от космически отломки. Това го направи неподходящ за безопасно връщане на екипажа.
В демонстрация на оперативна гъвкавост и дизайн, който поставя на първо място безопасността, Китай изпълни две критични, нови процедури. Първо, екипажът на Shenzhou XX безопасно се завърна на Земята на 14 ноември на борда на космическия кораб Shenzhou XXI, който беше изстрелян на 31 октомври с ново трио астронавти – Zhang Lu, Wu Fei и Zhang Hongzhang. Това бележи първото успешно прилагане на алтернативна процедура за връщане в историята на програмата за космически станции на страната.
Второ, за да гарантира, че новият екипаж на Shenzhou XXI разполага със специално превозно средство за връщане, Китай предприе спешно изстрелване. На 25 ноември космическият кораб Shenzhou XXII без екипаж излетя от Земята, носейки важни доставки, включително устройства за ремонт на прозореца на Shenzhou XX, и осигурявайки непрекъснатата безопасност на астронавтите на станцията. Това първо по рода си аварийно стартиране на резервен екипаж подчерта нарастващата зрялост на програмата и възможностите за реагиране при извънредни ситуации.
Тази година се наблюдава и напредък в международното космическо сътрудничество, като през февруари Китай и Пакистан подписаха споразумение за подбор и обучение на пакистански астронавти за бъдещи мисии на космически станции, което подчертава ангажимента на Китай да си партнира с развиващите се нации в областта на пилотираните космически полети.
Усилията на Китай в дълбокия космос напреднаха значително през 2025 г. На 29 май сондата Tianwen 2 беше изстреляна успешно, като започна първата в страната мисия за изследване на астероиди и връщане на проби.
С планиран цикъл от приблизително 10 години, мисията има за цел да проучи и да вземе проби от астероида 2016HO3 и да върне пробите на Земята, последвано от изследване на кометата на главния пояс 311P.
Той се фокусира върху измерването на физическите параметри на своите две небесни цели, включително тяхната орбитална динамика, ротация, размер, форма и топлинни свойства.
Мисията също така ще изследва топографията, състава и вътрешната структура на двете небесни тела и потенциално ще изследва материалите, изхвърлени от кометата на главния пояс.
Очаква се това пионерско пътуване да разшири нашето разбиране за произхода, еволюцията и характеристиките на тези два вида малки небесни тела.
ПЛОДОВОЗНИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ
Отвъд тези важни етапи, 2025 г. също даде изобилие от новаторски научни резултати от китайските програми за космическа станция и изследване на Луната.
Мисията Shenzhou XIX донесе пионерски напредък във фундаменталната физика и биология. Неговият екипаж постигна първата орбитална подготовка на спинорни кондензати на Бозе-Айнщайн с помощта на изцяло оптичен капан и създаде първата в света космическа платформа с оптична решетка за квантови симулации, охлаждащи атоми до температури от десетки пикокелвини. В областта на биологията астронавтите успешно отгледаха три поколения плодови мухи в орбита, натрупвайки богати данни за техния растеж и поведение за анализ след полета на ефектите от микрогравитацията и хипомагнитните полета върху организмите.
Екипажът на Shenzhou XX постигна значителни резултати в множество области. Те отгледаха висококачествени протеинови кристали с потенциални приложения в терапията на тумори, поставиха световен рекорд чрез нагряване на волфрамова сплав до 3100 градуса по Целзий за целите на науката за материалите и направиха първото микрогравитационно наблюдение на заредени колоиди, образуващи дълготрайни метастабилни структури чрез кристализация.
Екипажът се върна на Земята с безценни биологични субекти – „мишки астронавти“, които бяха първите тествани бозайници в станцията. Мишките, които бяха наблюдавани през цялото им време в орбита, ще предоставят критични данни за поведенчески и физиологични адаптации. Учените ще анализират данните, за да проучат острите реакции на субектите и адаптивните промени към космическите условия, допринасяйки за изследването на космическата биология.
Лунните изследвания също дадоха решаващи резултати тази година. Първите експериментални „тухли от лунна почва“ бяха върнати на Земята на борда на космическия кораб Shenzhou XXI след година на излагане на суровата космическа среда.
Това беше стъпка напред в инженерството за дългосрочната лунна програма на Китай, която включва планове за кацане на астронавти на Луната до 2030 г. и изграждане на основен модел на Международната лунна изследователска станция до 2035 г.
След това учените планират да анализират върнатите тухли, за да разберат как космическата среда е променила тяхната структура и свойства.
Тези данни са жизненоважни за създаването на точни модели за прогнозиране на дългосрочната издръжливост и поведение на такива материали в действителната лунна среда, осигурявайки научните основи за бъдещо извънземно строителство.
Освен това анализът на почвени проби, събрани от обратната страна на луната от китайската лунна сонда Chang’e 6, помогна на учените да открият, че мантията там е по-хладна от мантията на близката страна на луната.
Това откритие предоставя петрологични и геохимични доказателства за температурен контраст между мантиите на близките и далечните страни на луната, предоставяйки критичен набор от данни, необходим за изясняване на еволюцията на луната.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
