С нарастващата глобална геополитическа несигурност, Китай е готов да укрепи допълнително енергийната сигурност през следващите години, като нивото на енергийна самодостатъчност на нацията се предвижда да достигне 85 процента до 2030 г., според скорошен доклад на индустрията.
На фона на все по-усложняващия се глобален пейзаж и повишената нестабилност в традиционните енергийни центрове като Русия, Венецуела и Иран, Китай разработва диверсифицирана енергийна система и технологични иновации, за да укрепи своята национална енергийна устойчивост, според доклада на Центъра за изследване на енергийната и екологичната политика на Пекинския технологичен институт.
Тази промяна идва, когато най-големият потребител на енергия в света наближава историческа повратна точка: пикът на потреблението на въглища и петрол през периода на 15-ия петгодишен план (2026-30 г.), се казва в него.
Устойчивостта на веригата за енергийни доставки в Китай се засилва на фона на сложна глобална среда, със спад на въглищата и нетния внос на петрол, каза Ляо Хуа, директор на центъра.
Тази устойчивост е допълнително подкрепена от подобреното междурегионално споделяне на енергия и подобрените възможности за съхранение, които позволяват на мрежата да балансира търсенето и предлагането с безпрецедентна прецизност, каза той.
Бързото мащабиране на възобновяемата инфраструктура и огромните инвестиции в технологии от следващо поколение предпазват икономическия растеж на Китай от зависимостта от чуждестранния внос на енергия. До края на десетилетието се очаква чистата енергия – включително водна, ядрена, вятърна и слънчева енергия – да представлява над 35 процента от общото потребление на енергия, се казва в него.
Според Лиао инвеститорите излизат отвъд настоящите масови технологии, пренасочвайки капитал към гранични енергийни сектори, включително твърди батерии, ядрена енергия от четвърто поколение и контролируем ядрен синтез, всички от които се очертаха като нови стратегически фокуси за държавния и частния капитал.
Капацитетът за усъвършенствани решения за съхранение се очаква да надхвърли 350 милиона киловата до 2030 г. Докато литиево-йонните си остават доминиращият маршрут, дълготрайните технологии като батерии с изцяло ванадиев редокс поток и съхранението на енергия със сгъстен въздух набират сила, каза той.
Широко разглеждани като следващото поколение технология за съхранение на енергия, изцяло твърдотелните батерии използват незапалими твърди електролити, за да постигнат решителен скок както в оперативната безопасност, така и в енергийната плътност.
Китай завърши първата си производствена линия за изцяло твърдотелни батерии с голям капацитет през ноември, построена от държавния автомобилен производител GAC Group. Като първата в страната, способна да произвежда твърдотелни батерии с капацитет над 60 амперчаса за автомобилна употреба, това се счита за стъпка към комерсиализиране на технология, считана за ключова за разширяване на пробега на електрическите превозни средства и подобряване на безопасността.
Според центъра, енергийната система на Китай преминава от ориентирана към политиките към пазарно ръководена, предвещавайки тенденция, че цената на енергията като дял от БВП се очаква допълнително да спадне от приблизително 13 процента през 2025 г. до под 11 процента до 2030 г., тъй като ефективността на новата енергийна система се подобрява.
Най-важното е, че 15-ият петгодишен план се очаква да постави началото на пика на традиционните изкопаеми горива. Общото потребление на енергия се очаква да достигне приблизително 7 милиарда метрични тона стандартен еквивалент на въглища до 2030 г., като изкопаемите горива представляват 5,1 милиарда тона, каза Ляо.
Докато природният газ ще продължи да служи като мостово гориво, общите въглеродни емисии се очаква да достигнат плато и да започнат да спадат, каза той.
На глобалната сцена ролята на Китай се развива от износител на продукти до доставчик на интегрирани енергийни решения. Китай вече произвежда 80 процента от литиево-йонните батерии в света.
Докато потреблението на енергия в тежки индустрии като стомана и строителни материали намалява, цифровата икономика се очертава като огромен потребител на енергия. Търсенето на електроенергия от услугите на информационните технологии, по-специално изчислителните центрове с изкуствен интелект, се очаква да поддържа висока скорост на растеж, се казва в доклада.
Общото потребление на енергия се очаква да достигне 14 трилиона киловатчаса до 2030 г. Този скок обаче носи предизвикателства при интеграцията.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
