По целия свят новинарските организации се надпреварват да създайте правила за изкуствения интелект. Редакторите обсъждат дали репортерите могат да използват AI, за да изготвят текст, да обобщават документи или да помагат в изследванията. Някои издания обещават на читателите, че ще разкрият, когато машина помогне за написването на статия. Други се надяват, че доверието ще дойде от пълното избягване на ИИ.
Но този дебат започва с погрешно предположение: че журналистиката печели доверие, защото журналистите физически пишат изреченията сами.
Това никога не е било причината обществото да вярва на журналистите. Читателите вярват на журналистиката, защото някой е поел отговорността да определи дали информацията, която публикува, е вярна.
Помислете за архитект. Модерните сгради се проектират със софтуер като AutoCAD, който генерира прецизни чертежи и структурни модели. Ние не се доверяваме на сграда, защото архитектът е начертал на ръка всяка линия. Имаме доверие, защото обучен специалист знае дали конструкцията ще издържи. Софтуерът изготвя плановете; архитектът проверява реалността.
Журналистиката работи по същия начин. Писането е документацията. Проверката е професия.
AI вече може незабавно да генерира гладък език. Може да създава резюмета, обяснения и дори цели статии. Но това, което не може да направи, е да определи дали твърдението е фактически вярно. AI системите генерират текст чрез предсказване на модели в езика, а не чрез установяване на факти.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
